Izboren-kodeks
Izboren-kodeks copied to clipboard
Мажоритарно избиране на изпълнителната власт
Имам предложение за нова структура и начин на избиране на законодателен и изпълнителен орган. Ще е нужна промяна в Конституцията, поради това тук не е най-подходящото място да се обсъжда, но ако събере подкрепа ще направим ново хранилище (repository) с текста на Конституцията.
Предложението
Основни разлики и доводи
Досега избирателите избират пропорциално чрез партиите законодателната власт - Народното събрание. Депутатите в него от своя страна гласуват изпълнителния орган - правителството.
От трите власти в България - законодателна, изпълнителна и съдебна, българите избират само една от тях. Нито един от тези органи не се избира мажоритарно от избирателите (съдебната власт може да се каже, че се избира мажоритарно, но не от самите хора).
Според мен законодателната власт и изпълнителната власт трябва да се избират поотделно.
Изпълнителната власт трябва да се избира мажоритарно. Кандидат-премиерите и кандидат-министрите трябва да бъдат известни преди изборите.
Недостатъци на сегашната система
- По-лесно се контролират, управляват, притискат, убеждават и подкупват 240 души отколкото 7 милиона (приблизителен брой избиратели).
- Парламентарните групи са принудени да създават постоянни, безпринципни и понякога неясни коалиции, за да не падне правителството.
- Мандатите на изпълнителния и законодателния орган съвпадат.
- Не са напълно ясни хората, които биха могли да станат министър-председатели преди изборите.
- Не са ясни кандидат-министрите преди изборите.
- Правителството е зависимо от най-голямата парламентарна група/коалиция. Така парламентът не може да бъде истински коректив на правителството.
Новата система
- Провеждат се отделни избори за парламент и правителство.
- Дори е възможно правителството и парламентът да са с различни по продължителност мандати.
- Парламентарните избори се провеждат по подобен на сегашния начин. Възможни са промени - като мажоритарни избори, ново разпределение на мандатите спрямо избирателните региони, но това е отделен въпрос.
- Преди изборите за изпълнителна власт всяка политическа партия или инициативен комитет издига кандидат-премиер. Той обявява своята програма, но и своя проектокабинет.
- Гласува се мажоритарно за правителство.
- Проектокабинетът, който спечели повече от 50% от гласовете на избирателите е новото правителство. При недостигане на 50% се прави балотаж подобно на изборите за президент.
- Правителството може да бъде свалено от вот на недоверие. Вот на недоверие може да бъде иницииран от парламента или чрез подписка. Вотът на недоверие се гласува чрез всеобщи национални избори.
Ползи от новата система
- Всички парламентарни групи ще бъдат коректив на парламента.
- Депутатите и парламентарните групи по-лесно ще се обединяват или противопоставят за или срещу дадено решение.
- Изпълнителната власт, чрез която най-лесно се постига корупция и злоупотреба с властта ще бъде избирана пряко и ще може да бъде сменена по-лесно.
- Ако мандатът на едно правителство изтече, бъде свалено или подаде оставка, парламентът продължава да работи. Свикват се нови избори за правителство без да се избира нов парламент.
- Както досега важни решения като международни договори, годишния бюджет и други ще бъдат предлагани от правителството, но и одобрявани от парламента. Тъй като съставът на двата органа е резултат от различни избори и представлява по-точно избирателите, за такива решения ще е нужен по-голям консенсус, обществено обсъждане и подкрепа.
Ролята на президента
Институцията на президентът ще е още по-излишна. Предлагам България да се превърне в президентска република. Правителството да се оглавява от президент. Единствената роля на президента, която ще се загуби е обнародването на законите. Но на практика, ако парламентът върне закона непроменен при президента, той не може да го спре.
Структурата на властите и изборите в България ще станат подобни на тези във Франция. Отговорностите пред правителството ще са по-големи, но избирането и структурирането му ще се по-ясни. Ще се избират личности, екипи и програми. Ще се намали гласуването по навик за дадена партия.
Очаквам всякакви коментари и подобрения! Ако предложението получи някаква подкрепа ще го структурирам като предложения за промени в Конституцията, Изборния кодекс и законите свързани с Народното събрание.
Предложената система е много новаторска и е необходимо доста обсъждане и осмисляне за да се разбере дали би имала добавена стойност за България. Тук със сигурност не е мястото за това представяне и обсъждане на това предложение, но понеже по Изборния кодекс няма много теми, ще направя моя коментар за предложението:
- Не бих искал България да взаимства много неща от Франция поради: с) големите разлики в мащабите на държавите; б) значително по-слабото развитие на Франция, спрямо северните държави.
- В същото време предложението "Избираемо правителство" се различава доста от това, което съм чувал за Франция, че е полу-президентска република, в която президента назначава премиера, а правителството е под контрола на долната камара на парламента. Доколкото разбирам, разликата с полупрезидентската република във Франция и твоето предложение е пряко да се гласува за правителство, а не за президент.
- Идеята да се гласува за проекто-правителство е добра от една страна, а от друга - не толкова. Добре е да знаем, кой ще ни управлява, а не да ни сюрпризират с личности, които имат голямо неодобрение. От друга страна в едно правителство са необходими освен политически фигури и експерти, които обикновено трудно могат да участват в избори. Също така е добре министър-председателя да може не само да си избира екипа с който ще работи, но и да може да го сменя, а това би компроментирало мажоритарното избиране на правителството.
....
Моето мнение е, че и сегашния изборен кодекс е демократичен, и при определена икономическа и културна ситуация той не би бил обсъждан като пречка за развитието и прогреса на България. На ралито с другите народи ние сме с трабанче, и ядосвайки се от слабото си представяне обвиняваме лошите гуми, които сме сложили.